Игри

Информация за страница Момчиловци

        Село Момчиловци се намира в пределите на Южна България, на територията на Смолянска област. Средните Родопи имат редица котловини и в една от тях се пада селото, с изглед към известния язовир Хубча. Около 1 000 години преди новата ера по тези земи вече е имало човешки живот, по това време много активни са били тракийските племена. Това показват направените в района археологически разкопки и проучвания, като в местния музей се държат на съхранение монети и сечива от епохата. Така или иначе животът тук никога не прекъсва, дори и след пълното унищожаване на траките. Така се стига до ново заселване на селото в годините на 16-ти век. Главната заслуга за попълването на селото с хора идва от жителите на село Райково. Днес то се води един от кварталите на град Смолян. Въпреки че двата века – 14-ти и 16-ти, не са добре проучени, през годините са установени редица връзки и преселвания между момчиловчани и райковчани.

       През 19-ти век и  по-точно в периода между 1836-38-ма година Момчиловци е застигнато от голяма чумна епидемия. Две поредни лета местните жители напускат домовете си и бягат в горите, където прекарват до зимата. Тогава по традиция смъртните случаи рязко спадат, така че не е проблем отново да се приберат по къщите си. Над южната малка врата в селския храм известният зограф Димитър дори прави изображение на чумата. По време на епидемията в селото има общо 142 къщи и не остава нито една, която да не даде жертва на болестта. Съвременната история продължава с идването в селото на поп Григорий, който веднага прави една от най-радикалните за всички образовани дейци стъпка. Вместо да преподава на гръцки, който тогава се счита за официален, на бърза ръка свещеникът изучава местното наречие и така децата се учат на български. На седемнадесети януари в годината на освобождението на страната ни от османците в село Соколовци навлизат руски войски. От момчиловци те са радостно приветствани в ролята си на освободители. На десети април същата година в селото навлизат сенклерови бунтовници, но за щастие само за един месец и десетина дни руските войски успяват да ги изтикат извън пределите.

       С Берлинския конгрес е официално постановено, че Момчиловци остава в пределите на турската държава. През ноември комисия дори определя точните граници, като за целта използва колове. Такива колове се набиватдори в землището на село Горно Дерекьой. Но дори и при това положение на българска територия от селото остават в България близо осем хиляди декара земя. Тя е зачислена на община Чепеларе и всичко е наред до годината на Съединението – 1885-та. Дотогава селяните свободно стопанисват земите си. Тогава обаче се въвежда задължитеното преминаване или с пътни листове, или с така наречените тескерета. Роженската митница пък бавила с много формалности прекарването на едър и дребен добитък. През 1900-та година в селото идва Вълко Шишманов, който първоначално трябвало да бъде учител за децата. Но всъщност неговата цел е да подготви населението за въоръжено въстание, като ролята на преподавател била дадена на един от заместниците му – Никола Янев.

eXTReMe Tracker